Казвам се Теодора Караманолева, на 23 години от с. Широка лъка, обл. Смолян. Работила съм като възпитател в Дом за деца лишени от родителска грижа „ Катя Ванчева“ с. Широка лъка, а в момента работя като помощник учител в Българско училище“Звънче“- London. Завърших своето висше образование едва миналата година в Пловдивския университет  " Паисий Хилендарски" - филиал Смолян, моята специалност е Начална училищна педагогика с чужд език.

Да бъдеш млад учител се изисква не само любов към децата, но и доста смелост и приключенски дух. Най-важното в една професия е да откриеш себе си. Аз мисля, че съм открила своето призвание да бъда добър учител и това ме мотивира да се развивам и продължавам напред. Трудно се става учител. Трябва да го имаш отвътре, да ти е приятно да контактуваш с учениците, да виждаш в тях преди всичко човека. Всяко дете си има качества, то има достойнство и ти си длъжен да се съобразяваш с това.  Много е важно всеки да намери верния път до сърцето на всяко едно дете. Аз съм начален учител и работя с малки деца. За мен е важно те да идват с желание на училище, защото не заобичат ли училището от начална възраст, то на по-късен етап няма как да се промени това чувство в тях.
Това да съм учител в момента е най-голямото приключение, което ми се е случвало. Абсолютно бих го препоръчала на всеки, защото е школа преди всичко за теб самия. Защото се развиваш като личност, не само като професионалист.Променя се дори начинът, по който планираш личните си цели и виждаш бъдещето си, но преди всичко програмата ти дава удовлетворение за това, че правиш нещо със смисъл и че можеш да промениш нечий живот.
"Учителската професия е единствената, която създава всички останали.“ Мотивира ме мисълта, че аз мога да бъда част от този механизъм, който ще върне желанието за знания, формирането на морал и изграждането на личности.

Помощник Учител